b1_bg

Откровено за Чехия 2002

Както вече вероятно сте разбрали участието на българския национален отбор в Европейското първенство - Требон, Чехия 2002, приключи с един впечатляващ резултат. Вярно, имали сме световна шампионка, европейски и Вице-Европейски шампиони, но толкова медали на куп... не!

Тук песимистите ще кажат: "Е, какво толкова? Имали сме късмет!"

Не! Не е късмет! Аз бях там и видях! Видях добрата подготовка, колективният дух и силната воля за победа на нашите момчета и момичета. От години пътувам с националния отбор и имам впечатления от представянето ни там. Мога съвсем отговорно да твърдя, че отборът на България е в подем. Подем който е съвсем закономерен, имайки в предвид усилията на Майстор Ким Унг Чол, националния треньор Марио Богданов и инструкторите Красимир Гергинов и Росен Николов.

Има една истина която бих искал да споделя. Каквото и да говорим, рано или късно винаги става дума за пари! И този случай е такъв. Вярно е, че отбора с който бяхме спечели 8 медала. Вярно е, че пропуснахме да спечелим още 3 медала, но е вярно също така, че няма състезание на което да участваме с пълен отбор, както правят отборите с които мерим сили. Да вземем за пример една Полша. Отбора им се състой от 35-40 състезатели с 3-4 треньори, лекар и масажист. И това е на всяко състезание. Ходят на двустранни срещи по цял свят. Разполагат с перфектна екипировка и т.н. Тук е мястото да кажа, че това е така, защото таекуон-до в Полша е на държавна издръжка! Е, как тогава да не е нормално този отбор да е многократен Европейски шампион и Световен вицешампион, след Корея, където Таекуон-До е издигнато в култ?! Същото е положението и в Чехия, Русия и др. Това са все отбори, в които ако не със солидни държавни средства, то с помощта на големи фирми-спонсори работят професионално и естествено имат резултати.

Аз знам, че положението в България е тежко и се работи трудно. Сигурен съм обаче, че има още възможности, които не са използвани. Мисля, че всеки специалист и радетел на Таекуон-До трябва да вложи поне малко време, сили и пари /според възможностите разбира се/, за да вървим напред. Смятам, че имаме сили да се борим с големите отбори, дори и за призово място /колкото и фантастично да звучи/, но трябва всички да работим за това!

Аз бях там и видях! Пожелавам ви и вие да бъдете другия път...

Таекуон

Николай Бакърджиев