b2_bg

Триумф на Евро 2003

Когато говорим за успехи обикновено забравяме причината за тях, а именно дългите часове и изтощителни тренировки в залата, както и усърдната работа на Сахйоним Ким Унг Чол и Сабумнимите Марио Богданов и Красимир Гергинов. Да, докато за миналата година 8 медала бяха най-доброто постигнато от нас, то тази година тези 18 медала просто не се нуждаят от коментар. Разбира се имахме и своите шансове за още по-добро класиране и за това говорят и 6-те сребърни медала. Вярно е, че имаше и явно ощетяване от страна на съдиите, какъвто бе случая с Амалия Колева, явно превъзхождаща противничката си на финала. Също така, обаче, е вярно и това, че много от финалите загубихме, защото изгубихме някъде между срещите стръвта си за победа, амбицията да докажеш своето превъзходство. Това се очертава един от основните проблеми с които трябва да се справят треньорите. Малко в страни остава и един друг съществен според моята скромна личност проблем, а именно абсолютната липса на застъпване на поколенията в националния отбор. Основна причина за това се изтъква липсата на средства. Именно в това обаче е истинската сила на школи като Полша, Чехия и Гърция. При тях се наблюдава плавна смяна на поколенията, като набралия богат състезателен опит юношески отбор постепенно сменя мъжкия. По този начин се осигурява постоянен приток на качествени, опитни състезатели. Естествено помощта на техните държавни институции е неизмерно по-голяма. Българския отбор натрупа през последните години много богат опит и смятам, че вече е дошъл момента да се сподели с по голям брой състезатели, и най-вече с едно юношеско разширение на отбора. С тези си думи съвсем не искам да кажа, че сегашния национален отбор трябва да се смени. Точно обратно, в този състав има още голям потенциал, но не вземайки мерки за развиването на юношите ни, рискуваме да останем без достойна смяна в бъдеще. Перфектен пример за добре изградена стратегия за бъдещето е отбора на Чехия. На отминалото вече европейско забелязах, че много голяма чест от юношеския им отбор бе преминал при мъже и жени. Уверявам ви, че тази смяна в поколенията не им пролича изобщо. Доказателство за това е факта, че именно Чехия стана комплексен европейски шампион, както при юноши и девойки, така и при мъже и жени.

Сега предстои най-голямото изпитание за всеки таекуондист - Световното първенство - Солун - Гърция. Надявам се след него България да може да се похвали с още по големи успехи. Повод за подобни очаквания ми дава факта, че през последните години показваме подчертан възход.

Тук мисля е мястото да обявя и новината:

България ще бъде домакин на следващото Европейско Първенство през 2004г.!

И и накрая не ми остава нищо друго освен да кажа:

Момчета и момичета,

За мен бе чест да бъда част от вас, част от националния отбор на България. Щастлив съм, че имах възможността да се състезавам редом с вас!

Таекуон

Николай Бакърджиев